Хърбърт Хувър
(1874-1964)
Хърбърт Хувър
Хърбърт Кларк Хувър (Herbert Clark Hoover) е първият президент, роден на запад от Мисисипи и 31–ят (1929 – 1933) президент на Съединените щати. Той е имал необичайно и интересно професионално развитие, а преди влизането си в Белия дом, не е заемал изборни длъжности. Работел е като минен инженер, филантроп и администратор. Той е най–дълго живелият оттеглил се президент и умира 31 години след напускането на офиса, по време на администрацията на Линдън Джонсън.
Хърбърт Хувър е роден на 10 август 1874 година в Уест Бранч, Айова. Баща му, Джеси Хувър, е бил ковач, но се е занимавал и с търговия на селскостопански машини и инструменти. Момчето получава квакерско религиозно възпитание, което служи за формирането на бъдещите му хуманни и пацифистки възгледи. Преждевременната смърт на двамата му родители става причина Хърбърт да започне отрано сам да се грижи за себе си. През лятото на 1885 година заминава за Орегон, където няколко години живее с чичо си Джон Минторн. Помага в офиса на неговата компания и посещава вечерно бизнес училище.
През есента на 1891 Хувър учи в Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния. Като студен е много активен и става част от бейзболния и футболния отбор, отваря пералня и занималня. Като ковчежник в университета успява да ликвидира натрупаните задължения на студентското правителство. Занимава се с водене на записките на проф. Бранер и му помага при картографирането на планините в Арканзас. В геологическата лаборатория се запознава с Лу Хенри, дъщеря на банкер, за която се жени през 1899. Двамата отиват в Китай, където той работи за частна корпорация като инженер, а съпругата му – в местната болница.
След завръщането си в продължение на дълги години Хувър е успешен минен инженер и бизнесмен в чужбина, а по-късно се превръща в международно известен експерт на мините. Първата световна война през 1914 година го заварва в Лондон. Със започването на войната той се посвещава на хуманитарни проблеми. След влизането на Америка във войната през 1917 година президентът Удроу Уилсън назначава Хувър за ръководител на Администрацията за доставка на храна. Справя се успешно с обезпечението на страната и на съюзниците. След това служи като секретар в администрацията на президента и води спасителните операции след наводнението в Мисури (1927).
През 1920 година, когато Хърбърт Хувър окончателно се завръща от чужбина, се очертава като възможен републикански кандидат за президент. На следващата година е назначен за министър на търговията. На този пост той работи в дух на сътрудничество на правителството и на световния бизнес. Хувър е модерен консерватор и политик, който се застъпва за “американския индивидуализъм”, за опазване на либералната демокрация и капиталистически институции в страната. Като министър на търговията разработва статистическа база данни и прави икономически анализ, проучване на пазара и индустрията, осигурява обмяната на информация в света на бизнеса. Защитава идеята за сътрудничество между работодатели и синдикати и води активна политика срещу безработицата, както и за развитието на жилищното строителство, създаването на пътища и въздушния трафик. Всичко това не е било било възможно без доброволните съвместни усилия на частните предприемачи.
След отказа на Кулидж от участие в изборите, Хувър става претендент в президентските избори, издигнат от Републиканската партия. Предизборната борба между него и демократите Алфред Смит, губернатор на Ню Йорк и католик, не поставяла много въпроси. Хувър прави своя предизборна тема просперитета и възвестява края на бедността за страната. В резултат на това на 6 ноември 1928 година печели с предимство от шест милиона гласа и има още по-убедително предимство в изборната колегия. В Конгреса републиканците отново стават мнозинство.
Хувър е първият президент от елита на мениджърите на страната, талантлив организатор, администратор и технократ. До есента на 1929 е в добри отношения с обществеността. Политическата му концепция включва на първо място административно обновление, опит да управлява икономиката чрез неформално взаимодействие между правителството и лидерите в икономиката. В кабинета и в правителствените структури, както е било прието в „Републиканската епоха“ са включени много важни индустриалци и банкери. Министърът на външните работи става републиканският политик и дипломат Хенри Л. Стимсън.
Вътрешната политика Хувър първоначално е посветена на разширяване на националните паркове и на грижите на горите, подобряване на условията на живот на индианците, реорганизация на затворите и координация на националните благотворителни и социални услуги. Промените в тези области обаче, са скромни.
При администрацията на Хувър, през октомври 1929 започва на “Голямата депресия”. Промишленото производство на Съединените щати през 1932 година пада до нивото през 1913, а външната търговия дори и до равнището през 1905 година. В разгара на кризата през зимата на 1932-1933 почти всеки четвърти работник остава без работа. Драматично ескалира кризата за земеделските производители. Хувър става жертва на събитията и дълго не успява да разбере да разбере степента на икономическата разруха и социалните потребности. Неговата политика е за преодоляване на кризата е разчитала предимно на „самоизцеляващата“ сила на капиталистическата икономика. Той отхвърля правителствения контрол в икономиката и политиката на разходите за федерално финансиране на социални програми. След сриването на икономиката той обещава да поддържа балансиран бюджет, да намали данъците и да увеличи средствата за инфраструктурата. С приемането на Закона за митата, повишава митата на повече от 20 хиляди стоки, а през 1932 повишава данъците и таксите. Тези закони задълбочават депресията и се считат за най-сериозните грешки в неговата политика, тъй като водят до катастрофални последици за световната търговия. Едва в края на 1930 администрацията на Хувър администрация преминава към вземането на антикризисни мерки, които намират по-широко приложение едва през януари 1932 година, след създаването на финансови дружества за възстановяване.
През юли 1932 правителство отпуска на отделните щати 300 000 000 щатски долара за оказване на помощ. Предложени са широки реформи, засягащи безработицата, а през 1932 Хърбърт Хувър подписва закона Норис – Ла Гуардия в полза на синдикатите. Твърдата позиция на президента срещу всеобщите нужди води до загуба на доверие и той губи своя авторитет. Изключително непопулярен става с решението си от юли 1932 година, когато реагира с използването на военна сила срещу няколко хиляди ветерани от войната във Вашингтон, които организират демонстрация за условно плащане на обезщетение и се установяват в лагер в близост до Капитолия.
Външната политика Хувър също е значително повлияна от световната икономическа криза и от влошаващите се международни позиции на САЩ. Още преди началото на кризата през юни 1929 година. С мораториум, който носи неговото име, през юни 1931 Хувър спира плащането на всички международни правителствени дългове за една година. В действителност от този момент за дълъг период от време е преустановено изплащането на репарации и военни задължения.
Принципно Хувър продължава външната политика на двамата си предшественици, като има желание да спаси страната от нова война. Ненавижда войната и пагубната надпревара във въоръжаването и вярва в международно сътрудничество без принуда и в мирната и спокойна международна система, основана върху общественото мнение.
Хувър се опитва да подобри отношенията с Латинска Америка, оттегля американските войски от Никарагуа и подготвя оттеглянето им от Хаити. По отношение на разоръжаването постига компромис с Англия и Франция на конференцията в Лондон през 1930, заедно с Великобритания и Франция. Неговото широкомащабно предложение по разоражаването, направено на Женевската конференция през 1932 года напълно забранява нападателните оръжия, но съкращаването на националните военни сили остава в сферата на добрите намерения. Въпреки всички усилия обаче в сравнение с поставените цели външната политика на Хувър по време на кризата се оказва неефективна.
През есента на 1932 година преди предстоящите президентски избори въпреки всички проблеми, които има, Хувър в номиниран от републиканците за втори мандат, тъй като те не разполагат с друга алтернатива. Демократите издигат кандидатурата на нюйоркския губернатор и реформатор Франклин Делано Рузвелт. За първи път от времето на Линкълн Републиканската партия не получава мнозинство от гласовете на афро-американското население. Хувър губи съкрушително изборите и Конгресът отново преминава в ръцете на демократите. Разочарован и самотен на 4 март 1933 година Хувър подава оставка. По време на управлението на Рузвелт се превръща в остър критик на Новия курс.
Въпреки предимно отрицателните резултата от администрацията на Хърбърт Хувър, той принадлежи към най-ярките личности в политическия живот на страната по това време. Новите изследвания дават по-справедлива оценка на неговото управление и го определят като теоретик, консервативен идеолог и старомоден политик, натоварен с отговорността за една катастрофално мащабна и дълбока криза. Не трябва да се забравя, че всички други президенти от времето на Голямата депресия се сблъскват с ораничението на техните правомощия. Не само като министър на търговията, в най-продуктивните години на политическа си дейност, но и като президент, Хувър се оказва иноватор и реформист в своето политико-икономическо мислене и днес на него се гледа като на един далновиден политик.
След напускането на Белия дом Хувър живее още 31 години – повече от всеки друг бивш президент, след освобождаване на поста. В началото той живее в Ню Йорк, в хотел “Уолдорф-Астория” и остро критикува политиката на Новия курс. При Труман и Айзенхауер (1946-1955) Хувър отново служи на правителството като координатор на Американската организация за хранителни помощи за Европа и като ръководител на Комисията за реорганизация на правителствения апарат във Вашингтон. Той не одобрява военната интервенция на страната си в Корея и Виетнам.
Хувър умира на 20 октомври 1964 г. на 90-годишна възраст в Ню Йорк. Погребан е в родното място си в Уест Бранч, Айова, където от 1962 година се намира библиотеката, носеща неговото име.